изострела

Речник на българския език

1. изострела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изострела е производна форма на изостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изострела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изострела е производна форма на изостря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).