изострел

Речник на българския език

1. изострел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изострел е производна форма на изостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изострел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изострел е производна форма на изостря (мин. деят. несв. прич. м. р.).