изострел
1.
изострел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изострел
е производна форма
на изостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изострел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изострел
е производна форма
на изостря (мин. деят. несв. прич. м. р.).