изостанела

Речник на българския език

1. изостанела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изостанела е производна форма на изостана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изостанела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изостанела е производна форма на изостана (мин. деят. несв. прич. ж. р.).