изоставел

Речник на българския език

1. изоставел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изоставел е производна форма на изоставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изоставел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изоставел е производна форма на изоставя (мин. деят. несв. прич. м. р.).