изоряло

Речник на българския език

1. изоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоряло е производна форма на изора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изоряло е производна форма на изора (мин. деят. несв. прич. ср. р.).