изорял

Речник на българския език

1. изорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изорял е производна форма на изора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изорял е производна форма на изора (мин. деят. несв. прич. м. р.).