изорете

Речник на българския език

1. изорете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изорете е производна форма на изора (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изорете — повелително наклонение, мн. ч.

изорете е производна форма на изора (повелително наклонение, мн. ч.).