изорели

Речник на българския език

1. изорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изорели е производна форма на изора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изорели е производна форма на изора (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).