изорало

Речник на българския език

1. изорало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изорало е производна форма на изора (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изорало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изорало е производна форма на изора (мин. деят. св. прич. ср. р.).