изорала

Речник на българския език

1. изорала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изорала е производна форма на изора (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изорала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изорала е производна форма на изора (мин. деят. св. прич. ж. р.).