изорал

Речник на българския език

1. изорал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изорал е производна форма на изора (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изорал — мин. деят. св. прич. м. р.

изорал е производна форма на изора (мин. деят. св. прич. м. р.).