изораваха

Речник на българския език

1. изораваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изораваха е производна форма на изоравам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изораваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изораваха е производна форма на изоравам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).