изорава

Речник на българския език

1. изорава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изорава е производна форма на изоравам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изорава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изорава е производна форма на изоравам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изорава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изорава е производна форма на изоравам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).