изопнело

Речник на българския език

1. изопнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изопнело е производна форма на изопна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изопнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изопнело е производна форма на изопна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).