изопнел

Речник на българския език

1. изопнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изопнел е производна форма на изопна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изопнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изопнел е производна форма на изопна (мин. деят. несв. прич. м. р.).