изопнало

Речник на българския език

1. изопнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изопнало е производна форма на изопна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изопнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изопнало е производна форма на изопна (мин. деят. св. прич. ср. р.).