изопнал

Речник на българския език

1. изопнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изопнал е производна форма на изопна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изопнал — мин. деят. св. прич. м. р.

изопнал е производна форма на изопна (мин. деят. св. прич. м. р.).