изопачило

Речник на българския език

1. изопачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изопачило е производна форма на изопача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изопачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изопачило е производна форма на изопача (мин. деят. св. прич. ср. р.).