изоглавяло е

Речник на българския език

1. изоглавяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло е е производна форма на изоглавям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло е е производна форма на изоглавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изоглавяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло е е производна форма на изоглавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).