изоглавяло

Речник на българския език

1. изоглавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло е производна форма на изоглавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло е производна форма на изоглавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изоглавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изоглавяло е производна форма на изоглавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изоглавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изоглавяло е производна форма на изоглавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).