изоглавяла

Речник на българския език

1. изоглавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоглавяла е производна форма на изоглавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изоглавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоглавяла е производна форма на изоглавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изоглавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изоглавяла е производна форма на изоглавям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изоглавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изоглавяла е производна форма на изоглавям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).