изобличил е

Речник на българския език

1. изобличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобличил е е производна форма на изоблича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изобличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобличил е е производна форма на изоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).