изобличило е

Речник на българския език

1. изобличило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличило е е производна форма на изоблича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изобличило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличило е е производна форма на изоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).