изобличали

Речник на българския език

1. изобличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изобличали е производна форма на изоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изобличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изобличали е производна форма на изоблича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).