изобличавал си

Речник на българския език

1. изобличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изобличавал си е производна форма на изобличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изобличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изобличавал си е производна форма на изобличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изобличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изобличавал си е производна форма на изобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).