изобличавал е

Речник на българския език

1. изобличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобличавал е е производна форма на изобличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изобличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобличавал е е производна форма на изобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изобличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобличавал е е производна форма на изобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).