изобличавало

Речник на българския език

1. изобличавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличавало е производна форма на изобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изобличавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличавало е производна форма на изобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изобличавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изобличавало е производна форма на изобличавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изобличавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изобличавало е производна форма на изобличавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).