изобличавала

Речник на българския език

1. изобличавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изобличавала е производна форма на изобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изобличавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изобличавала е производна форма на изобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изобличавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изобличавала е производна форма на изобличавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изобличавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изобличавала е производна форма на изобличавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).