изобилствал е

Речник на българския език

1. изобилствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобилствал е е производна форма на изобилствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изобилствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобилствал е е производна форма на изобилствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изобилствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобилствал е е производна форма на изобилствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).