изобилствало

Речник на българския език

1. изобилствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобилствало е производна форма на изобилствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изобилствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобилствало е производна форма на изобилствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изобилствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изобилствало е производна форма на изобилствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изобилствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изобилствало е производна форма на изобилствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).