изобилствал

Речник на българския език

1. изобилствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобилствал е производна форма на изобилствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изобилствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изобилствал е производна форма на изобилствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изобилствал — мин. деят. св. прич. м. р.

изобилствал е производна форма на изобилствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изобилствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изобилствал е производна форма на изобилствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).