изнурявал

Речник на българския език

1. изнурявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнурявал е производна форма на изнурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнурявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнурявал е производна форма на изнурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнурявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изнурявал е производна форма на изнурявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изнурявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнурявал е производна форма на изнурявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).