изнурил съм

Речник на българския език

1. изнурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнурил съм е производна форма на изнуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изнурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнурил съм е производна форма на изнуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).