изнурили

Речник на българския език

1. изнурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнурили е производна форма на изнуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнурили е производна форма на изнуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).