изнурил

Речник на българския език

1. изнурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнурил е производна форма на изнуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнурил — мин. деят. св. прич. м. р.

изнурил е производна форма на изнуря (мин. деят. св. прич. м. р.).