изнурели

Речник на българския език

1. изнурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнурели е производна форма на изнуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнурели е производна форма на изнуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).