изнудите

Речник на българския език

1. изнудите — мн. ч. членувано

изнудите е производна форма на изнуда (мн. ч. членувано).

2. изнудите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изнудите е производна форма на изнудя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).