изнудил съм

Речник на българския език

1. изнудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнудил съм е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнудил съм е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).