изнудил си

Речник на българския език

1. изнудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнудил си е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнудил си е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).