изнудил е

Речник на българския език

1. изнудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнудил е е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнудил е е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).