изнудило съм

Речник на българския език

1. изнудило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнудило съм е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнудило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнудило съм е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).