изнудило си

Речник на българския език

1. изнудило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнудило си е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнудило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнудило си е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).