изнудило е

Речник на българския език

1. изнудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнудило е е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнудило е е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).