изнудила съм

Речник на българския език

1. изнудила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнудила съм е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнудила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнудила съм е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).