изнудила е

Речник на българския език

1. изнудила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнудила е е производна форма на изнудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнудила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнудила е е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).