изнуди

Речник на българския език

1. изнуди — мн. ч.

изнуди е производна форма на изнуда (мн. ч.).

2. изнуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изнуди е производна форма на изнудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изнуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изнуди е производна форма на изнудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изнуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изнуди е производна форма на изнудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. изнуди — повелително наклонение, ед. ч.

изнуди е производна форма на изнудя (повелително наклонение, ед. ч.).