изнудел

Речник на българския език

1. изнудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнудел е производна форма на изнудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнудел е производна форма на изнудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).