изнудвал е

Речник на българския език

1. изнудвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнудвал е е производна форма на изнудвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнудвал е е производна форма на изнудвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнудвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнудвал е е производна форма на изнудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).