изникнело

Речник на българския език

1. изникнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изникнело е производна форма на изникна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изникнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изникнело е производна форма на изникна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).