изнервял съм

Речник на българския език

1. изнервял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнервял съм е производна форма на изнервям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изнервял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнервял съм е производна форма на изнервям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изнервял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнервял съм е производна форма на изнервям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).